Currency > Bulgaria

Щракнете връзките по-долу за да видите монети и банкноти от различните исторически периоди на България:
 

• Средновековни монети
• Царство България, 1880 - 1947 г.
• Народна република България, 1951 - 1974 г.

Паричната единица в България е левът, разделен на 100 стотинки. Българската народна банка е единствената банка упълномощена да сече монети и да печата банкноти.

На 5 юли 1999 г. Българската народна банка пристъпва към обявената близо година преди това деноминация на българския лев. Съгласно решенията на Министерския съвет и Закона за деноминацията на лева, от 0 ч. на 5 юли 1999 г. дотогавашния български лев се заменя с нов лев в съотношение 1000 към 1. Това означава, че от тази дата 1000 стари лева са равни на 1 нов лев. Деноминацията влиза в сила за всички величини в български левове, банкноти и монети.

От 1 юли 1993 г. Българската народна банка пуска в обращение нова емисия разменни монети с номинална стойност 10, 20 и 50 стотинки и 1, 2, 5 и 10 лева.
 
Основен мотив на лицевата страна на монетите с номинална стойност 10, 20 и 50 стотинки е релефното изображение на лъв върху каменна плоча (XI - XII в.), открита в района на Стара Загора. Изписан е текстът "Република България". На гърба на монетите са изписани номиналът - цифром и словом, годината на емисията "1992" и са изобразени слънце и риба - символи на славянското и тракийското начало на българската държава. Гуртът на монетите е назъбен.

През 1974 г., Българската народна банка пуска в обращение нова емисия разменни монети с номинална стойност 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки. На лицето на монетите са изписани номиналът - цифром и словом, годината на емисията (1974 г.-1990 г.) и два житни класа - символи на труда. На гърба на монетите е изобразен гербът на Народна република България (1947 г. - 1991 г.) и е изписан текстът "Народна република България".

През 1951 г., Българската народна банка пуска в обращение нова емисия банкноти с номинална стойност 3, 5, 10, 25, 50, 100 и 200 лева. Всички банкноти съдържат защитни елементи като воден знак и анти-копирни елементи.
На лицевата страна на банкнотите от три и пет лева е изобразен гербът на Народна република България. На обратната страна са изобразени кръстосани сърп и чук - символи на работническо-селската основа на комунистическата власт.

Със закон гласуван на 4 юли 1880 г. от Народното събрание левът, делим на 100 стотинки, е приет за българска монетна единица. От възстановяването на българската държава на 3 март 1878 г. до провъзгласяването на България за народна република на 15 септември 1947 г. се сменят четирима монарси и множество емисии монети и банкноти.
 
На лицевата страна на тази банкнота от 200 лева, издадена през 1929 г., е изобразен Борис III, Цар на българите, както и гербът на Царство България. Бялото петно на лявата половина на банкнотата съдържа воден знак - разярен лъв. На обратната страна на банкнотата е изобразен Паисий Хилендарски (1722г. -1773 г.), автор на "История славеноболгарска" и предвестник на българското национално Възраждане.

Тази монета е сребърен грош, отсечен по времето на цар Иван Александър (царувал 1331 г. - 1371 г.) и неговия син Михаил Асен. Според обичая, Михаил Асен бил провъзгласен за престолонаследник и съуправител на баща си и образът му - изсечен на монети като предвестник на неговото бъдещо царуване. През 1355 г. Михаил Асен загинал в сражение с турците и неговият полубрат Иван Шишман - последният български средновековен владетел - бил провъзгласен за престолонаследник.