Паричната единица в България е левът, разделен на 100 стотинки. Българската народна банка е единствената банка упълномощена да сече монети и да печата банкноти.
На 5 юли 1999 г. Българската народна банка пристъпва към обявената близо година преди това деноминация на българския лев. Съгласно решенията на Министерския съвет и Закона за деноминацията на лева, от 0 ч. на 5 юли 1999 г. дотогавашния български лев се заменя с нов лев в съотношение 1000 към 1. Това означава, че от тази дата 1000 стари лева са равни на 1 нов лев. Деноминацията влиза в сила за всички величини в български левове, банкноти и монети.
До 31 декември 1999 г. цените на всички стоки и услуги се обявяват и изписват едновременно в стари и нови левове. Деноминацията на лева е извършена с цел да улесни всички плащания, счетоводни и обменни операции. След 5 юли 1999 г. 1 нов лев е равен на 1 германска марка, 0.51 евро или 0.55 щатски долара.
Едновременно с деноминацията БНБ пуска в обращение 6 нови бакноти и 6 нови монети. Дотогавашните банкноти остават законно платежно средство до 31 декември 1999 г., като до тази дата всички граждани и служители в търговската мрежа са задължени да приемат стари и нови пари. След тази дата старите пари може да бъдат обменяни във всички клонове на БНБ без ограничение на количество и време.
От 5 юли 1999 г. Българската народна банка пуска в обращение нова емисия разменни монети с номинална стойност 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки. Основен мотив на лицевата страна на всички монети е релефното изображение на Мадарския конник - скален релеф от началото на VIII век. Изписан е текстът "България". На гърба на монетите са изписани номиналът - цифром и словом, годината на емисията "1999" и са изобразени дванадесетте звезди на Европейския съюз. Гуртът на монетите от 1, 2 и 5 стотинки е гладък, а на тези от 10, 20 и 50 стотинки - назъбен.
От 5 юли 1999 г. Българската народна банка пуска в обращение шест банкноти с номинална стойност 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева. Всички банкноти съдържат най-съвременни защитни елементи като микротекст, воден знак, антикопирен елемент, холографна антикопирна ивица, осигурителна метална нишка и знак за слепи граждани.
На лицевата страна на банкнотата от 1 лев е изобразена икона от 1789 г. на Св. Иван Рилски (876-946), отшелник-монах, поставил основите на най-светата българска обител - Рилския манастир. На обратната страна на банкнотата е изобразена главната църква в комплекса на Рилския манастир.
На лицевата страна на банкнотата от 2 лева е изобразен Паисий Хилендарски (1722-1773), автор на "История славеноболгарска" и предвестник на българското национално Възраждане. На обратната страна са изобразени щитове от времето на средновековните български царе, както и факсимиле на "История славеноболгарска".
На лицевата страна на банкнотата от 5 лева е изобразен Иван Милев (1897-1927), един от първите представители на българския сецесион в началото на двадесетия век. На обратната страна са представени елементи от картини на художника.
На лицевата страна на банкнотата от 10 лева е изобразен доктор Петър Берон (1799-1871), учен и просветител от деветнадесетия век, основоположник на модерната система в българското образование, съставител на първия български буквар. Неговият "Рибен буквар" (наречен така защото на заглавната страница бил изобразен кит) бил издаден през 1824 г. Учебникът съдържал информация върху няколко широки теми, някои от които били граматика, естествени науки, математика, анатомия и история, както и въведение към т.нар. Бел-Ланкастърска метода на обучение. На лицевата страна на банкнотата е изобразена и заглавната страница на Рибния буквар. Обратната страна на банкнотата показва рисунки и изображения взети от буквара, между които има сектант, телескоп и графично изображение на фазите на Луната.
На лицевата страна на банкнотата от 20 лева е изобразен Стефан Стамболов (1854-1895), може би най-великият и със сигурност най-противоречивият държавник на Третата българска държава. Той допринася за укрепването и процъфтяването на страната след Освобождението през 1878 г., но също така е обвиняван от противниците си, че въвежда диктаторски методи в управлението. Стамболов бива зверски убит от своите политически противници през 1895 г. На обратната страна на банкнотата са изобразени сградата на Народното събрание, както и фрагменти от Орлов и Лъвов мост в София.
На лицевата страна на банкнотата от 50 лева е изобразен големият български поет Пенчо Славейков (1866-1912). На обратната страна са представени илюстрации към негови стихосбирки