От 1 юли 1993 г. Българската народна банка пуска в обращение нова емисия разменни монети с номинална стойност 10, 20 и 50 стотинки и 1, 2, 5 и 10 лева.
Основен мотив на лицевата страна на монетите с номинална стойност 10, 20 и 50 стотинки е релефното изображение на лъв върху каменна плоча (XI - XII в.), открита в района на Стара Загора. Изписан е текстът "Република България". На гърба на монетите са изписани номиналът - цифром и словом, годината на емисията "1992" и са изобразени слънце и риба - символи на славянското и тракийското начало на българската държава. Гуртът на монетите е назъбен.
Основен мотив на лицевата страна на монетите с номинална стойност 1,2, 5 и 10 лева е изображението на Мадарския конник - скален релеф от началото на VIII век. Изписан е текстът "Република България". На гърба на монетите са изписани номиналът - цифром и словом, годината на емисията "1992" и са изобразени слънце и риба - символи на славянското и тракийското начало на българската държава. Гуртът на монетите е назъбен.
До 8 май 1997 година Българската народна банка пуска в обращение десет банкноти с номинална стойност 20, 50, 100, 200, 500, 1 000, 2 000, 5 000, 10 000 и 50 000 лева. Всички банкноти съдържат защитни елементи като микротекст, воден знак, антикопирен елемент, холограмна антикопирна ивица, осигурителна метална нишка и знак за слепи граждани.
На лицевата страна на банкнотата от 20 лева е изобразена фреската на севастократорица Десислава (XI век), изписана в Боянската църква. Десислава и нейният съпруг били ктитори, т.е. дарители на средствата, с чиято помощ се изградила църквата. По стар църковен обичай техните образи били изписани в църквата. На обратната страна на банкнотата е изобразена самата Боянска църква.
На лицевата страна на банкнотата от 50 лева е изобразен Христо Г. Данов (1828-1911), един от първите издатели и печатари на българското Възраждане. Благодарение на него много книги и учебници станали достъпни за по-широки слоеве на населението, поради което Данов е наречен баща на българското книгопечатане. На обратната страна на банкнотата е изобразена печатарската преса на Христо Данов.
На лицевата страна на банкнотата от 100 лева е изобразен Захари Христович Зограф, най-изтъкнатият живописец на църкви и манастири по време на българското Възраждане през XVIII век. Обратната страна на банкнотата изобразява една от творбите на Захари Зограф, наречена Колелото на живота. То е съставено от четири окръжности, разположени една върху друга: в централната окръжност Зограф изобразил Съдбата; следващата окръжност съдържа имената на месеците; третата окръжност съдържа имената на четирите сезона; четвъртата окръжност изобразява периодите на човешкия живот (отрок, дете, юноша, младеж, мъж, старец и смърт). Зограф разположил четирите кръга по такъв начин, че всеки три месеца отговарят на един сезон, а всеки сезон отговаря на известен период от човешкия живот. Например, декември, януари и февруари отговарят на зимния сезон, който пък отговаря на човешката старост и смъртта.
На лицевата страна на банкнотата от 200 лева е изобразен Иван Вазов (27 юни 1850 г. - 22 септември 1921 г.), най-изтъкнатият български писател на всички времена. Неговите стихотворения и поеми - особено Избавление (1878 г.), Епопея на забравените (1881-1884 г.) и Сливница (1886 г.) разказват за историческите трудности и героизма на българския народ в борбата му за освобождение от османско робство. Неговият международно известен роман Под игото (англ. превод 1894 г.) описва животът на село няколко години преди освобождението на България от Османската империя (1878 г.).
След Освобождението Вазов се заселва в София през 1889 г. Той бива избиран за народен представител в Народното събрание през 1894 г. и е назначен за министър на просветата през 1897-1899 г., като същевременно продължава да пише стихове, драми и пр. Пиесите на Вазов, особено постановките на Борислав и Към пропаст през 1910 г. доминират софийските театрални сцени за повече от десетилетие.
На обратната страна на банкнотата е изобразена лира - символ на Вазовите необикновени поетичен дар, талант и вдъхновение.
На лицевата страна на банкнотата от 500 лева е изобразен Добри Христов (1875-1941), един от най-изтъкнатите български композитори на двадесетия век. На обратната страна на банкнотата е изобразена сградата на варненската опера.
На лицевата страна на банкнотата от 1 000 лева е изобразен Васил Левски (1837-1873), най-великия борец за освобождението и независимостта на България от Османската империя, наречен още "Апостолът на свободата". В продължение на много години Левски кръстосва цялата територия на България, организирайки тайни революционни комитети и криейки се от турските власти. Заловен от турците през 1873 г. с помощта на предател, Левски бива съден и обесен в София на 19-ти февруари с.г. Лицевата страна на банкнотата също така изобразява жена със знаме в ръка и лъв до нея като символи на независима и свободна България, както и безсмъртната фраза на Апостола: "Ако спечеля, печеля за цял народ; ако загубя, губя само мене си", израз на неговата жертвоготовност за свободата на неговия народ.
На обратната страна на банкнотата са изобразени паметникът построен на лобното място на Левски в София, както и Евангелието, кръстът, камата и пищова над който се заклевали революционерите постъпващи в тайните комитети на Апостола. Курсивният текст е текстът на клетвата произнасяна при заклеването.
На лицевата страна на банкнотата от 2 000 лева е изобразен Никола Фичев (1800-1881), известен като Колю Фичето, най-изтъкнатият български архитект на деветнадесетия век. Лицевата страна също така изобразява някои от проектите на Колю Фичето, като например неговия покрит мост в Ловеч, който едновременно бил и търговски център с множество дюкянчета под покрива му. Обратната страна на банкнотата показва някои други проекти и чертежи на Колю Фичето, както и извадки от неговите книги с изчисления. Тази банкнота беше първата, която носеше антикопирна ивица на лявата лицева страна - разноцветна лента, чиито цветове се сменят в зависимост от ъгъла под който се наблюдава банкнотата.
На лицевата страна на банкнотата от 5 000 лева е изобразен Захари Стоянов (1851-1889), един от най-изтъкнатите български борци срещу османското иго и същевременно един от най-известните български писатели на 19-я век. И лицевата, и обратната страна на банкнотата съдържат факсимилета на някои страници от неговите "Записки по българските въстания", които разказват за впечатленията му от неговото непосредствено участие в българските бунтове срещу османското иго. Обратната страна на банкнотата също така изобразява и паметника построен в памет на падналите в борбата за свободата и независимостта на България.
Банкнотата от 10 000 лева е издадена на 9 декември 1996 г., последната банкнота от стила издаден през 1991 г. Лицевата страна изобразява Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), един от най-изтъкнатите български художници, който майсторски успял да предаде живописността на българската природа и на селския живот. За фон на лицевата страна служи Националната академия на изкуствата, която отпразнува своя стогодишен юбилей през 1996 г. Фрагменти от творбите на художника са показани на обратната страна на банкнотата: интерпретация на неговата картина "Българска Мадона" на фона на растения в центъра; фрагменти от някои рисунки и скици на Майстора отляво; и факсимиле на ръкопис с подписа на художника под него.
В началото на 1997 г. Българската народна банка издава нова 10 000-левова банкнота, която е вкарана в обращение едновременно с тази пусната на 9 декември 1996 г. Лицевата страна на новата банкнота изобразява доктор Петър Берон (1799-1871), учен и просветител от деветнадесетия век, основоположник на модерната система в българското образование, съставител на първия български буквар. Неговият "Рибен буквар" (наречен така защото на заглавната страница бил изобразен кит) бил издаден през 1824 г. Учебникът съдържал информация върху няколко широки теми, някои от които били граматика, естествени науки, математика, анатомия и история, както и въведение към т.нар. Бел-Ланкастърска метода на обучение. На лицевата страна на банкнотата е изобразена и заглавната страница на Рибния буквар. Обратната страна на банкнотата показва рисунки и изображения взети от буквара, между които има сектант, телескоп и графично изображение на фазите на Луната.
На 8 май 1997 г. Българската народна банка пуска в обращение банкнота от 50 000 лева. Лицевата й страна изобразява скулптурите на светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София. Двамата братя са смятани за създатели на глаголицата и кирилицата, двете славянски азбуки които са били приети за използване първо в България през 9-ти век. Св. св. Кирил и Методий са светци и патрони на просветата, образованието, литературата и учението, а през 1985 г. папа Йоан-Павел II ги провъзгласи за "покровители на Европа". Няколко композиции от буквите на глаголицата и кирилицата и извадки от ръкописа на Черноризец Храбър (10-ти век) служат за фон на лицевата страна. Обратната страна на банкнотата изобразява архитектурни образци и паметници от древните български столици Плиска и Преслав, както и факсимиле на на История славеноболгарска от Паисий Хилендарски (1722-1773).
